Archive for the ‘новини2020’ Category

EK предлага да се задейства общата клауза за дерогация на фискалната рамка в отговор на COVID-19

След като бъде одобрена от Съвета, общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж ще позволи на държавите членки да предприемат мерки, за да се справят по адекватен начин с кризата, отклонявайки се от бюджетните изисквания, които се прилагат обичайно съгласно европейската фискална рамка.

Предложението представлява важна стъпка за изпълнение на ангажимента на Комисията да използва всички инструменти на икономическата политика, с които разполага, за да подкрепи държавите членки да защитят своите граждани и да смекчат тежките социално-икономически последици от пандемията.

Председателят Урсула фон дер Лейен заяви: Днес предлагаме максимална гъвкавост по отношение на нашите правила, което ще позволи на националните ни правителства да подкрепят всички — своите здравни системи и персонал, както и хората, засегнати тежко от кризата. Искам да гарантирам, че предприемаме действия както по отношение на човешкото, така и на социално-икономическото измерение на пандемията от коронавирус по възможно най-добрия начин.

Пандемията от коронавирус е голямо сътресение за световната и европейската икономика. Държавите членки вече приеха или са в процес на приемане на бюджетни мерки за увеличаване на капацитета на своите здравни системи и за оказване на помощ на онези граждани и сектори, които са особено засегнати. Тези мерки, заедно с намаляването на икономическата активност, ще доведат до значително по-големи бюджетни дефицити.

Комисията призовава Съвета да одобри нейното предложение възможно най-бързо.

Комисията е готова да предприеме по-нататъшни действия според развитието на ситуацията.

Контекст

Комисията и Съветът вече поясниха, че пандемията от коронавирус може да бъде определена като „необичайно събитие извън контрола на правителството“. Комисията счита, че е необходима по-голяма гъвкавост в рамките на Пакта за стабилност и растеж с цел защита на европейските граждани и предприятия от последиците от тази криза, както и подкрепа за икономиката след отминаването на пандемията. Поради това Комисията реши да предложи задействането на общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж.

Стратегията на Комисията за противодействие на икономическото отражение на пандемията от коронавирус включва използването на пълната гъвкавост на рамките ни за бюджета и за държавната помощ, мобилизирането на средства от бюджета на ЕС, за да се даде възможност на групата на ЕИБ да предоставя краткосрочна ликвидност на МСП, и предоставяне на 37 милиарда евро за борбата с коронавируса по линия на инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса.

Днешното предложение идва след приемането от Комисията на Временна рамка за държавна помощ, с която на държавите членки се дава възможност да гарантират, че всички видове предприятия разполагат с достатъчно ликвидност, и да запазят непрекъснатостта на икономическата дейност по време на пандемията от коронавирус и след нея.

За повече информация

Въпроси и отговори: В отговор на пандемията Комисията предлага да се задейства общата клауза за дерогация на фискалната рамкаТърсене на налични преводи за тази връзкаEN•••

Съобщение относно задействането на общата клауза за дерогация

Европейски координирани мерки в отговор на коронавируса: Въпроси и отговори

Уебсайт за информация във връзка с коронавируса

Пакт за стабилност и растеж

Наръчник относно Пакта за стабилност и растеж

 

Източник: https://ec.europa.eu/bulgaria/news 

 

Стратегия за равенство между половете: амбиция за изграждане на Съюз на равенство

Европейската комисия представи днес своята стратегия за равенство между жените и мъжете в Европа. Въпреки че ЕС е световен лидер в областта на равенството между половете и е постигнал значителен напредък през последните десетилетия, насилието и стереотипите, основани на пола, продължават да съществуват — за това свидетелства фактът, че една трета от жените в ЕС са били обект на физическо и/или сексуално насилие. Независимо от това, че по-голям брой жени завършват висше образование, те печелят средно 16 % по-малко от мъжете и едва 8 % от главните изпълнителни директори на най-големите дружества в ЕС са жени.

С цел това да се промени, в Стратегията за равенство между половете за периода 2020—2025 г. са определени ключови действия за следващите 5 години, като се поема ангажимент да се гарантира, че Комисията ще включва аспект за равенство между половете във всички области на политиката на ЕС. Стратегията очертава начина, по който Комисията ще изпълни даденото от президента Фон дер Лайен обещание Европа да предоставя еднакви възможности за всички, които споделят едни и същи стремежи.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви следното: Равенството между половете е основен принцип на Европейския съюз, но все още не е реалност. В бизнеса, политиката и обществото като цяло можем да достигнем пълния си потенциал само ако използваме всички наши таланти и многообразие. Не е достатъчно да се използват само половината от населението, половината от идеите или половината от енергията. Със стратегията за равенство между половете даваме тласък за постигане на по-голям и по-бърз напредък при насърчаването на равенството между мъжете и жените.

Заместник-председателят на Комисията, отговарящ по въпросите на ценностите и прозрачността, Вера Йоурова, заяви: Европа е добро място за живеене за жените, въпреки всички недостатъци. И докато в обществото ни се извършват важни преходи — били те екологични или цифрови — ние трябва да гарантираме, че жените и мъжете разполагат с равни възможности и че неравенствата няма да се изострят допълнително от промените. Точно обратното, трябва да създадем условия жените да бъдат фактори за справедлив преход на работното място и в частния сектор.

Комисарят по въпросите на равнопоставеността, Хелена Дали, посочи: За постигането на равенство не се изисква прехвърляне на каквото и да било от една кошница в друга. Равенството е неизчерпаем ресурс и има достатъчно от него за всички. От друга страна, дискриминацията коства много на хората, страдащи от нея, и на обществото като цяло — като липса на лично признание, липса на признаване на заслугите и загуба на таланти и иновации. Благодарение на Стратегията за равенство между половете поставяме равенството между половете на централно място при разработването на политиките на ЕС. Целта ни е да гарантираме, че на жените няма да се налага да преодоляват допълнителни препятствия, за да постигнат това, което за мъжете е просто даденост, и вместо това ще са в състояние да достигнат пълния си потенциал.

Конкретни действия за постигане на равенство през периода 2020—2025 г.

Досега нито една държава — членка на ЕС, не е постигнала равенство между жените и мъжете. Напредъкът е бавен, а между половете продължават да съществуват разлики в заетостта, заплащането, грижите и пенсиите. За да се премахнат тези различия и да се даде възможност на Европа да разгърне пълния си потенциал в бизнеса, политиката и обществото, стратегията очертава набор от ключови действия, включващи: премахване на насилието и стереотипите, основани на пола; осигуряване на равно участие и равни възможности на пазара на труда, включително равно заплащане; и постигане на баланс между половете при вземането на решения и в политиката.

  1. В ЕС 33 % от жените са били подложени на физическо и/или сексуално насилие, а 55 % са били жертва на сексуален тормоз. Жените в Европа трябва да бъдат освободени от насилието и вредните стереотипи. За да се постигне това, със Стратегията се отправя призив за предприемане на правни мерки за криминализиране на насилието срещу жени. Комисията възнамерява по-специално да разшири областите на наказателното право, в които е възможно хармонизиране в цяла Европа, така че да се включат специфични форми на насилие срещу жени, включително сексуалният тормоз, малтретирането и гениталното осакатяване на жени. Наред с това Комисията ще внесе предложение за законодателен акт за цифровите услуги, за да изясни какви мерки се очакват от платформите, за да се противодейства на незаконните дейности онлайн, включително онлайн насилието срещу жени.
  2. Жените в ЕС печелят средно 16 % по-малко от мъжете и все още срещат трудности при намирането на работа и запазването на работното си място. Равенството между половете е съществено условие за иновативна, конкурентоспособна и процъфтяваща европейска икономика. Като се имат предвид демографските предизвикателства и зеленият и цифровият преход, оказването на подкрепа на жените при намирането на работа в сектори, в които има недостиг на умения, и по-специално в секторите на технологиите и изкуствения интелект, ще окаже положително въздействие върху европейската икономика. С цел да се премахне неравното заплащане, Комисията започва днес обществена консултация относно прозрачността при заплащането, като до края на 2020 г. ще предложи задължителни мерки. За да се даде възможност на жените да преуспяват на пазара на труда, Комисията също така ще удвои усилията си за осигуряване на прилагането на стандартите на ЕС относно равновесието между професионалния и личния живот, така че да се даде възможност за реален избор на жените и мъжете да се развиват по един и същ начин както лично, така и професионално. Равенството между половете в контекста на пазара на труда, социалното приобщаване и образованието, ще продължи да бъде обект на наблюдение чрез европейския семестър.
  3. Жените продължават да са по-слабо представени на ръководни позиции, включително в най-големите дружества в ЕС, където едва 8 % от главните изпълнителни директори са жени. За да се даде възможност жените да играят водеща роля в бизнеса, наред с другото Комисията ще настоява за приемането на предложението от 2012 г. за баланс между половете в управителните съвети. Тя ще насърчава също така участието на жените в политиката, включително при изборите за Европейски парламент през 2024 г., в това число и чрез финансиране и споделяне на най-добри практики. За да даде пример, Комисията ще положи усилия да постигне до края на 2024 г. баланс от 50 % между половете на всички равнища на нейното управление.

Включване на аспект за равенство между половете във всички политики на ЕС

Под ръководството на комисаря по въпросите на равнопоставеността, Хелена Дали, и с подкрепата на новосъздадената работна група по въпросите на равнопоставеността Комисията ще интегрира аспекта за равенство между половете също така и във всички политики и важни инициативи на ЕС. Основните предизвикателства, пред които ЕС е изправен понастоящем, в това число климатичната и цифровата трансформация, имат измерение, свързано с половете. Целите на Стратегията за равенство между половете ще намерят отражение и в действията на ЕС по света, като те ще насърчават овластяването на жените и премахването на насилието, основано на пола.

Контекст

Съюзът на равенство е един от основните приоритети на Комисията, ръководена от Урсула фон дер Лайен, както е посочено в нейните политически насоки: Представената днес Стратегия за равенство между половете е първата стратегия на Комисията в тази област, с което се изпълняват ангажиментите, поети от председателя в нейните политически насоки.

Източник: https://ec.europa.eu/bulgaria/news/

Комисията предлага Европейски законодателен акт за климата и провежда консултации за Европейския пакт за климата

Европейският законодателен акт за климата определя целта за 2050 г. и посоката за развитие на политиката на ЕС, и също така осигурява предвидимост за публичните органи, предприятията и гражданите. Същевременно Комисията започва обществена консултация за бъдещия Европейски пакт за климата. Чрез нея обществеността ще участва в съвместното разработване на този инструмент.

Председателят Урсула фон дер Лайен заяви: Днес предприемаме решителни стъпки към превръщането на ЕС в първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 г. Законодателният акт за климата е правното изражение на политическия ни ангажимент и ни поставя необратимо на пътя към по-устойчиво бъдеще. Той е в сърцето на Европейския зелен пакт. Той предлага предвидимост и прозрачност за европейската промишленост и инвеститорите. Той задава също посоката на нашата стратегия за екологичен растеж и гарантира, че преходът ще бъде постепенен и справедлив. 

Изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс добави: Днес превръщаме думите в дела, за да покажем на своите граждани, че намеренията ни да постигнем нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г. са сериозни. Европейският законодателен акт за климата е също така послание към международните ни партньори, че именно тази година е моментът да повишим заедно глобалната амбиция в стремежа си да постигнем общите цели на Парижкото споразумение. Законодателният акт за климата гарантира, че ще продължим да работим съсредоточено и отговорно по изпълнението на ангажиментите си.

С Европейския законодателен акт за климата Комисията предлага правно обвързваща цел за нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г. Институциите на ЕС и държавите членки са колективно обвързани да предприемат необходимите мерки на равнище ЕС и на национално равнище ЕС и на национално равнище за постигане на целта.

Законодателният акт за климата включва мерки за проследяване на напредъка и съответното адаптиране на нашите действия на основата на съществуващите системи, например процеса на управление на националните планове в областта на енергетиката и климата на държавите членки, редовните доклади на Европейската агенция за околна среда и най-новите научни данни относно изменението на климата и неговите последици. Напредъкът ще се оценява на всеки пет години в съответствие с глобалния преглед, предвиден в Парижкото споразумение.

Законодателният акт за климата очертава също пътя за постигане на целта за 2050 г.

  • Въз основа на цялостна оценка на въздействието Комисията ще предложи нова цел на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. Законодателният акт за климата ще бъде изменен след приключване на оценката на въздействието.
  • До юни 2021 г. Комисията ще направи преглед и при необходимост ще предложи изменения на всички съответни инструменти, за да се постигне допълнително намаляване на емисиите до 2030 г.
  • Комисията предлага да се установи общ курс на ЕС за периода 2030-2050 г. за намаляване на емисиите на парникови газове, с чиято помощ ще се отчита напредъкът и ще се осигурява предвидимост за публичните органи, предприятията и гражданите.
  • До септември 2023 г. и на всеки пет години след това Комисията ще прави оценка на съгласуваността на мерките на равнището на ЕС и на национално равнище с целта за неутралност по отношение на климата и с курса за периода 2030—2050 г.
  • На Комисията ще бъде предоставено правомощието да отправя препоръки към държавите членки, чиито действия не са съгласувани с целта за неутралност по отношение на климата, а държавите членки ще бъдат задължени надлежно да вземат предвид тези препоръки, или, ако не го направят — да представят обосновка. Комисията може също така да преразглежда курса и мерките на равнището на Съюза предвид тяхната пригодност.
  • От държавите членки ще се изисква също така да разработят стратегии за адаптиране с цел укрепване на устойчивостта и намаляване на уязвимостта към последиците от изменението на климата.

Определяне на облика на Европейския пакт за климата и бъдещите политики

Наред с правителствените политики и нормативната база, всички сектори на обществото и икономиката ще участват в прехода към неутрален по отношение на климата Европейски съюз.

Поради това Комисията започва обществена консултация по новия Европейски пакт за климата — широка инициатива, която ще предостави на гражданите и заинтересованите страни на възможност да представят мнението си и да се включат в планирането на нови действия в областта на климата, да споделят информация, да стартират масови дейности и да покажат добри решения, които могат да бъдат полезни за други.

Обществената консултация ще продължи 12 седмици. Коментарите по нея ще бъдат използвани при подготвянето на Европейския пакт за климата, който ще бъде стартиран преди конференцията на ООН за изменението на климата в Глазгоу през ноември 2020 г (COP26).

Днес Комисията официално започна работа с публикуването на първоначалните оценки на въздействието на бъдещия Механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите и прегледа на Директивата за енергийното данъчно облагане — другите два важни инструмента на политиката в рамките на Европейския зелен пакт. В допълнение, Колегиумът на членовете на Комисията прие предложение да се определи 2021 г. за Европейска година на железопътния транспорт, което подчертава ползите за климата от увеличаването на превоза на пътници и товари по железопътната мрежа.

Контекст

Амбицията на ЕС да стане първият неутрален по отношение на климата блок в света до 2050 г. е в основата на Европейския зелен пакт, представен от Комисията Фон дер Лайен на 11 декември 2019 г.

През ноември 2018 г. Комисията за пръв път представи своята визия за неутрален по отношение на климата ЕС до 2050 г. в съответствие с целта на Парижкото споразумение повишаването на температурата да се задържи в световен мащаб до под 2°C и да се полагат усилия то да се задържи на 1,5°C. На 14 март 2019 г. Европейският парламент одобри целта на ЕС за постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове. На 12 декември 2019 г. Европейският съвет одобри целта за неутрален по отношение на климата ЕС до 2050 г.

Източник: https://ec.europa.eu/bulgaria/news/

COVID-19: ЕС работи на всички фронтове, 232 милиона евро за усилията в световен мащаб за справяне с епидемията

Нов пакет за помощ от ЕС

За да се подобрят глобалната готовност, предотвратяването и ограничаването на разпространението на вируса, днес Комисията обяви нов пакет за помощ в размер на 232 милиона евро. Част от тези средства ще бъдат разпределени незабавно за различни сектори, а останалите ще бъдат отпуснати през следващите месеци.

„С продължаващото увеличаване на броя на случаите на лица, заразени с вируса, общественото здраве е основният приоритет. Независимо дали става въпрос за подобряване на готовността в Европа, Китай или другаде, международната общност трябва да работи заедно. Европа е тук, за да играе водеща роля“, заяви Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия.

Янез Ленарчич, комисар по въпросите на управлението при кризи и координатор на операциите на ЕС за реагиране при извънредни ситуации, заяви: „След като вече загинаха над 2600 души, нямаме друг избор освен да се подготвим на всички равнища. Нашият нов пакет за помощ ще подкрепи Световната здравна организация и ще предостави целево финансиране, за да се гарантира, че страните с по-слаби здравни системи не са забравени. Целта ни е да ограничим епидемията в световен мащаб“.

Подкрепа за държавите членки

Вследствие на събитията в Италия Комисията засилва подкрепата си за държавите членки във връзка с текущата работа по планирането на готовността, действията при извънредни ситуации и за реагиране.

Стела Кириaкиду, комисар по въпросите на здравеопазването и безопасността на храните, заяви: „С оглед на бързо променящата се ситуация имаме готовност да увеличим помощта си. В тази връзка през тази седмица съвместен експертен екип на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията и на Световната здравна организация ще замине за Италия, за да окаже подкрепа на италианските органи.“

Контекст 

Новото финансиране от ЕС ще помогне за откриването и диагностицирането на болестта, за грижите за заразените хора и за предотвратяването на по-нататъшното разпространение на болестта в този критичен момент.

От пакета за помощ на стойност 232 милиона евро:

— 114 милиона евро ще подкрепят Световната здравна организация (СЗО), и по-специално глобалния план за готовност и реагиране. Целта е да се засили работата във връзка с готовността и реагирането при извънредни ситуации, свързани с общественото здраве, в държави със слаби здравни системи и ограничена устойчивост. Част от това финансиране зависи от съгласието на бюджетните органи на ЕС.

— 15 милиона евро са планирани за Африка, включително за Института „Пастьор“ в Дакар, Сенегал, за да се подкрепят мерки като бързото диагностициране и епидемиологичното наблюдение.

— 100 милиона евро ще бъдат отпуснати за спешно необходими научни изследвания, свързани с диагностиката, лечението и превенцията, включително 90 милиона евро чрез Инициативата за иновативни лекарства — партньорство между ЕС и фармацевтичната промишленост. *

— 3 милиона евро се разпределят за Механизма на ЕС за гражданска защита и са предназначени за полети за репатриране на гражданите на ЕС от Ухан, Китай.

 

Източник: https://ec.europa.eu/bulgaria/news/

Евробарометър: Българите възприемат ЕС като гарант за качеството на живот

Всеки втори българин смята, че ЕС се развива в правилната посока – процент доста над средноевропейското равнище. Това сочат резултатите от допитването на стандартния Евробарометър 92.3, проведено в края на миналата година. 

Като цяло, нараства делът на българите, които се чувстват граждани на ЕС (56%, с 4 процентни пункта повече в сравнение с пролетта на 2019). Делът на българите, които имат положителна представа за ЕС се увеличава от 59% на 61% и е с 19 пункта над средното ниво за Съюза. България е сред трите страни членки, за чиито граждани ЕС е с най-висок позитивен имидж – редом до Ирландия (63%) и Португалия (59%). 
Мнозинството от българите одобряват осъществяването на общи европейски политики в сфери като сигурност, търговия, енергетика, отбрана, социални въпроси. 54% от запитаните споделят възгледа, че повече решения трябва да бъдат взимани на ниво ЕС.

На средноевропейско равнище най-значимите проблеми пред ЕС са рисковете за околната среда и климатичните изменения (36% на ниво ЕС27), имиграцията към Съюза (35%) и икономическата ситуация (17%). Българите считат, че най-важните проблеми пред ЕС са имиграцията (48%), тероризмът (32%) и рисковете за околната среда и климатичните промени (19%).

На средноевропейско ниво се приема, че основни приоритети на Европейския зелен пакт трябва да бъдат разработването на възобновяеми енергийни източници, борбата срещу пластмасовите отпадъци и разрешаването на въпроса за еднократната употреба на пластмасата. Според извадката за България водещите цели пред Пакта трябва да бъдат борбата срещу пластмасовите отпадъци и подпомагането на фермерите за справедливо възнаграждение, за да осигуряват на европейците достъпна и безопасна храна.

Делът на българите (76%), които считат, че всяко ново търговско споразумение, сключено от ЕС, трябва да гарантира най-високи стандарти за защита на климата, околната среда и труда, е близък до средния на ниво ЕС28 (80%).

Пълните резултати от проучването може да намерите тук.

 

Източник: https://ec.europa.eu/bulgaria/news

Въпроси и отговори относно оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз на 31 януари 2020 г.

brexit

ЕС и Обединеното кралство проведоха интензивни преговори за постигане на съгласие по условията за оттегляне на Обединеното кралство и за създаване на правна сигурност, след като правото на ЕС престане да се прилага по отношение на Обединеното кралство. По време на тези преговори Европейската комисия осигуряваше приобщаващия характер на процеса, като организираше редовни срещи с 27-те държави — членки на ЕС, както и с Европейския парламент и с националните парламенти. По време на процеса допълнителната информация от консултативните органи на ЕС и от заинтересованите страни помогна на Европейската комисия да събере данни. Беше осигурена безпрецедентна прозрачност: Европейската комисия публикува на своя уебсайт преговорни документи и всички други релевантни документи. Read more »

Тази страница се реализира с финансовата подкрепа на Европейската комисия. Отговорността за нейното съдържание се носи единствено от Европейски информационен център - Велико Търново и при никакви обстоятелства не може да се разглежда като отразяващо позицията на Комисията.
Designed for web hosting in Collaboration with free wordpress themes and wp theme site and android development