Какво е да си доброволец? За някои – смисълът на живота. За други  – начин да се отплатят за доброто, което някой  им е направил. А за трети – да избягат от ежедневието и проблемите си, като станат част от решението на нечии чужди.

Има хиляди начини да станеш доброволец, има и хиляди мотиви . Независимо защо го правиш, важното е, че така ставаш част от нещо по-голямо, инвестиция в нечий живот или  в общото бъдеще. Хубаво е да знаеш, че действията ти днес  дават отражение и върху твоя живот, но и на живота на други.  И е голяма отговорност!

Казвам се Елица, на 18 години съм и уча в малко гардче на име Вършец. Тук не се случват грандиозни неща и понякога, живеейки в така спокойно, забравяме, че сме значими и  можем да дадем на света поне онези малки нещица, направени в точното време.

 В нашето училище всяка година по традиция организираме Коледен благотворителен концерт и със събраните пари  помагаме на нуждаещи се от града . Тази година  решихме да дарим средсвата на постардалите в Хитрино. Сумата, която събрахме не беше много голяма – 800 лв. , но жестът беше важен, ако всеки даде по малко от  излишъка си, то няма да има толкова много нуждаещи се. Събитието беше отразено в новините на „Нова“, а и в сайта Uspelite.bg.  

В Библията пише: „ когато правиш милостиня, нека лявата ти ръка не узнае какво прави дясната“, но според мен понякога е добре такива неща да се казват, защото така   и други се насърчават да помогнат.

 Аз съм доброволец и в НПО за борба с трафик на хора „А21“ . Моята работа не е трудна, но е важна, защото тя включва информирането на ученици, които може да се превърнат в потенциални жертви, за опасностите и начините, по които може да се превърнеш в такава. Аз показвам как да търсят и оказват помощ на такива жертви. Гордея се с това, че не само аз участвам в тази инициатива, но и целият ми клас, заедно с училищната управа  приеха идеята и сега заедно се борим с робството на 21 век.

Друга  моя инициатива беше аз и семейството ми да приемем в дома си една мексиканка, която учеше  в България, в дома си. Преживяването беше сложно, но хубаво. Със сигурност мога да кажа, че беше изграждащо и си заслужаваше. Дори сега, когато тя вече си е у дома в Мексико, ние  сме приятелки и още чувам думите й: „ Ти си най- добрата сестра, която съм имала и никога няма да те забравя“.Прекрасно е! Аз също няма да я забравя.

Когато си доброволец, пред теб се отварят много врати, но най-важното е, че независимо, защо си станал такъв, накрая винаги си тръгваш по-добър. И въпреки че ти си този, който даваш, в крайна сметка след това винаги си по-богат. Затова си струва да се вклкючиш! Аз никога не бих се отказала от привилегията да помагам и насърчавам всеки, който не е пробвал още, да опита. Обещавам, че ще му хареса!

Автор: Елица Горанова- 18г.

Гр. Вършец; обл. Монтана

Доброволец към:

• Неправителствена организация за борба с трафик на хора “А21”
• Орг. “YFU”- Младежи с бъдеще