Моята доброволческа история или моята история за доброто
Денят беше 9 май. Със сигурност за много хора датата няма голямо значение, но не и за мен. Още от съвсем малка Европа беше много важна за мен. Тогава за Европа не се говореше много. Знаех единствено, че това е един от седемте континента, а България все още не беше част от голямото европейско семейство. Това обаче не ми пречеше да я чувствам близка и своя. И точно поради тази причина реших да се включа като доброволец в деня на Европа в една инициатива, организирана от представителството на Европейския парламент в София. Нямаше нищо трудно в задачата ми – просто трябваше да раздавам рекламни материали, свързани с празника на Европа и то на доста оживено място. Ако някой прояви интерес, трябваше да отговоря на въпросите му. Всичко беше лесно и ясно, а хубавото време наистина създаваше празнично усещане. Близо до мястото, на което стоях, беше площад „Славейков”. Хората минаваха и отминаваха и то доста забързани, въпреки че беше почивен ден. Много бързо празничното ми настроение помръкна, тъй като останалите ме отминаваха, без да се интересуват от инициативите за деня на Европа. Това предизвика недоумението ми. Защо бяха безразлични? Нали всички сме част от голямото европейско семейство и Европа мисли за нашето бъдеще? Какво щяха да загубят, ако останеха поне за няколко минути? За миг загубих надежда. Смятах, че доброволческата ми мисия е на път да се провали. Какво като бях отделила няколко часа от времето си, след като никой не се интересуваше от празничния ден и инициативите, свързани с него. Изведнъж обаче до мен се приближи един човек, който ме попита за часа. Първо не му обърнах внимание, но след това разбрах истината – беше сляп. Той единствен се поинтересува какво правя и в каква инициатива съм взела участие. Стана ми приятно. Човекът знаеше за Шуман, Моне и за ценностите на Европейския съюз. Помогнах му да премине през натоварения булевард. Все пак беше възрастен, а и сляп. След това продължих да пресрещам хората, за да им представя нашата инициатива.
Но сякаш нещо се беше променило. За миг застанах и се замислих, че ценностите на Европейския съюз, сред които са свобода, равенство, братство имат смисъл именно в моменти като този, когато помогнеш на някого. Не е нужно да извършиш геройство от смелост. Просто е необходимо да протегнеш ръка на някой изпаднал в беда. Точно тази случка на празничния 9 май ми доказа, че не трябва да бъдем доброволци на думи, а преди всичко на дела и то всеки ден. Това е не просто моята история за доброволчеството, а най-вече за доброто, което трябва да доминира над всичко останало.
Автор: Анита Николова, 26 г.,
град София, СУ „Св. Климент Охридски”,
September 30th, 2023 
